Mar 21, 2007, 9:38 PM

Изгубени мечти  

  Poetry
1127 0 3
Изгубени мечти преследвам
и до кога така не знам,
аз чуждите пътеки следвам,
по чужди стъпки аз вървя,
така надявам се да стигна
до края на една голяма бездна.
Очи затварям, пак поглеждам
дали ще видя светлина,
а може би я няма,
а може би не съществува тя.
И тъмно, и студено е,
о, колко трудно е да си сам, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Симеонова All rights reserved.

Random works
: ??:??