Feb 9, 2016, 9:16 PM

Изгубеният ключ към любовта 

  Poetry
612 0 8

В скритите воали на нощта,

неуморно времето изтича,

осени ме пролетна мечта

да се събудя от зимния си сън.

Разкъсвам лепнещия мрак

които е обвил душата ми

за да открия изгубения път

към себе си и любовта...

И в скритите воали на нощта

илюзорният ми свят бавно

се разпада на късчета -

звездни атоми...

И този вик на самота,

които във вените пулсира...

Крещи в нощната тъма -

крещи от болка и немилост.

Коя съм аз!

Защо съм тука?

Защо пиша стихове в нощта?

Нима искам да открия...

изгубения ключ към любовта.

Защо и как се случи всичко?

Разпада се света около мен...

Къде сгреших!Нима не трябва!

Да бъда себе си в тоз лъжовен свят!

Затова нека ви разкажа за пътя на душата...

 

Една жена и пътя на душата,

тя търсеше и търсеше,

вървеше в мрака...

Единствено една светулка

тя носеше в ръцете бели,

която показваше и пътя,

които бе постлан с тръни...

Вървеше без почивка, без умора

в сърцето пазеше - любов и вяра

и тихо в тишината устните шептяха,

че любовта ще разпръсне мрака...

Тя много пъти падаше по - пътя,

към своята душа вървеше,

на омразата с любов отвърна,

но злобата така кървеше...

Нараняваха я с думи тежки

и омразата я следваше навсякъде.

Като ранена птица се блъскаше

в остриетата на тъмнината...

но пазеше в сърцето онзи пламък,

които кара кръвта да закипява...

Не се пречупи в битката с мрака

и изгради наново най - светлия си свят

от късчетата разпилени - звездни атоми...

И погледа и пак обгръща галактики -

а пътя се извива там сред звездите.

Открила отново изгубения път -

ключа към душата си...

обгърната от звезден благослов!

И надеждата да живее в един мирен свят,

обгърнат от любов и светлина...

 

 

© Катя All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Антоан, благодаря ти за хубавия коментар!

    Марин, благодаря ти!
  • Поздрав! И бъди надеждна!...
  • Анастасия, благодаря ти за хубавия коментар!
    Понякога се изгубваме по -пътя и тръгваме по трънливия...
    за да намерим вярната посока която ни показва, че най - трудния
    и дълъг път е да намерим себе си!

    Владислав, благодаря ти за хубавите думи!
    Искрено се зарадвах на коментара ти!

    Иване,много мислех какво да ти отговоря
    затова реших да те поздравя с един мои стих!

    Една жена

    Вървя из звездните пътеки
    с любов отронвам греещи звезди.
    Надежда, вяра и любов...
    зазиждам в своето сърце.
    Блестят очите и попиват,
    любов и мир под звездния разкош.
    Душата ми блести щастлива
    от този звезден благослов...
    И всичко земно някак избледнява,
    изгуби се в пространствения вектор,
    лъжа и подлост и измама,
    далеч от мен, от мен остават...
    Вървя сред звездни водопади,
    сърцето пълни се с любов,
    събирам в шепи и раздавам
    на всички вас със благослов...
    Това е ново измерение,
    това е приказка една...
    Една жена събира в шепи
    мечти , любов и светлина.

    Цвети, благодаря ти!
  • Хубаво е!!!
  • И блестят в утринта неродените дни...
    и ни мамят магически по - тях да преминем.
    Вече знам, че този свят е безумно красив
    когато с обич докоснем душата си!

    Младене, благодаря ти за искрения коментар
    и позитивните пожелания за творческо вдъхновение!
    Понякога наистина се нуждаем от приятелска протегната
    ръка за да продължим напред!
    Марина,благодаря ти за хубавите думи!
    Веси, благодаря ти!

    Затова отронват очите горещи сълзи
    и превръщат се в ясни звездици -
    за да покажат, че вече светъл е пътят ни,
    светъл и бял прегърнал мечтите си!

    Благодаря ви!
  • "Разкъсвам лепнещия мрак
    които е обвил душата ми
    за да открия изгубения път
    към себе си и любовта..."
    Чудесен стих. Поздравления!!!
  • Това е една дълбоко чувствена поезия, прекрасна, нежна и красива...!!!
    "В скритите воали на нощта,
    неуморно времето изтича,..."
  • "Коя съм аз!
    Защо съм тука?
    Защо пиша стихове в нощта?
    Нима искам да открия...
    изгубения ключ към любовта."

    Тези чудесни, по същество религиозни въпроси, отекват доминантно в тази лирична изповед и ми припомнят думите на художника Пол Гоген:

    "Кой съм аз?
    Откъде съм дошъл?
    Накъде аз отивам...?"

    Добре е, че си задаваш толкова важни въпроси, Катя! Без тях няма и отговори. Много ми хареса образът ти:

    "Като ранена птица се блъскаше
    в остриетата на тъмнината..."

    Той е истинска находка, за която те поздравявам!
Random works
: ??:??