Изгубеното време се надвеси над прозореца и разпилените му сълзи се вкопчиха в цветовете на ябълковите дървета. Три изстрела проехтяха и светкавица начерта графика в тъмното небе. Бурята отминаваше и под дъгата се надигнаха нови птици и цвърченето им загъделичка надвесеното. Смях се затъркули надолу по каменния зид и тъпо удари паважа. Раздвижи заспалата локва и във вълните се отразиха лъчите на прочистеното слънце. Тогава замряха мравчиците, които видяха времето - онемяло, разширило очите си, треперещо... скочи след смеха си, защото го беше страх да се обеси.
Мравчиците запяха...
Един бездомен стих
Направен от дантелената рокля
С която в сватбения ден премина под дъжда
Се разгъна
И минорните му
Удари
Като прилив ме целунаха
Коя си
Дето те изгубих
В малката кутийка пълна с детство ...