Изгубих любовта си на разсъмване,
а предстоеше цял един безкраен ден...
Така ми липсваше! – Не спирах да я търся,
дори след утрото на мислите навъсени,
дори в следобеда – тревожен и смутен.
Да, срещах я Госпожица Любов,
нали очаквах пак да ми се случи,
но тя, замряла пред невидима врата,
все не можеше да си намери ключа.
Гадаех по лицата ù различни;
отчаяна, ту непонятно млада,
ту жареща ума до неприличие – ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up