Nov 2, 2010, 9:56 PM

Изгубих те 

  Poetry » Love
827 0 7

Изгубих те, тъй както ключове се губят -
нелепо, безразсъдно и комично,
след теб и част от себе си прокудих,
онази, дето тихо те обичаше.

Изгубих те, като съня нетраен по ресниците -
внезапно, неусетно, непонятно,
сърцето ми сега е сноп от оголели жици
и самота е неизбежната му вероятност.

Изгубих те, тъй както ръкавиците си в автобуса -
разсеяна, забързана и замечтана,
сега висулка ледена във вените е пулсът,
а погледът ми - дупка, бездна, рана.

Изгубих те и все едно от себе си си тръгнах
от страх, от гняв, от безразличие.
Кажи ми как отново във деня си да те върна -
и днес, и утре, просто тихо да обичам?

© Даниела All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??