Всичко в живота отрекла съм,
той с лека ръка мен поруга
и в нощите тихичко плакала,
сломена от своята тъгa.
И смисъла съм изгубила,
да търся в някой утеха,
какво от това, че съм се губила,
все вървя по една и съща пътека?
Защо да не навлезна в морето,
какво като не мога да плувам,
нали ми е мъртво сърцето,
защо любовта все сънувам? ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up