Feb 18, 2024, 10:32 PM

Изгубвам се 

  Poetry » Love
400 1 0
Безразличието тихо прокарва тунел,
по който спомените прозират.
В дъното вижда се крайната цел-
две души без път резонират.
Сънищата мълчат в отговор необясним,
словата не достигат сърцата студени,
устните трепнат, изпили дъха
на страстта, тайнствена в дните броени.
Колко още можем до края
да бъдем себе си или роби
на алчността, да искаме безкрая,
скитащи в лунната сянка герои.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Курдова All rights reserved.

Random works
: ??:??