Какво остава след спомена – лятото,
с хиляди звуци на щедри щурчета.
Влюбена нежност – за теб непонятното
виждане мое за снежни момчета.
Омаен изсипва се, искрящ звездопад,
който ни връща надежда, опора.
Няма да тръгнем с теб, Слънце, назад,
щом към небето отвежда ни взора.
Животът подреждаме в откъслеци – миг,
в който, светъл, светът ни изпява.
От снимките поглежда ни скъпият лик,
с любов ни засипва, топло ни става. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up