Стихотворение, провокирано след поредния акт на насилие над жена, този път над актрисата Диана Димитрова. 

Да се счупят ръцете на този, който грубо докосне жена!

Щом решил е шамар да наложи, да се готви за горна земя!

Да се хвърли в затвора глупакът! Там да гние до сетния дъх!

Няма смисъл жените да чакат! От смъртта ли ще вдигаме връх?
 

Доживотна присъда жадувам – без замяна! – за всеки слабак,

а и смъртна добре ми се струва! Не издувай очите си пак!

За морала дори не започвай! Пред морала сега ще мълчим!

Той е нашата счупена почва! Виж лицето, изпълнено с грим!
 

Виж сълзите на фината дама и вкуси за секунда страха!

Ще настъпи желана промяна, щом жените изправят глава!

Не мълчете пред нечия лудост и строшете проклета вина!

Не пристига желаното чудо, ако ние не вдигнем ръка!
 

Ако искаш, наричай ме куку! Ще забравя срама си сега!

Ще надяна добрата базука и ще стрелям директно в нощта!

Не понасяй обидите, мила, и вовеки в душата си знай –

ако ние не смажем бацила, ще вирее бацилът безкрай!