Усмихвам си плача. Простирам калните
пътеки, по които съм вървял.
Посипвам ги с обелките от ябълки,
които аз дори не съм изял.
Те бяха хубави и сочни – за прасетата.
За мене беше всеки плод изгнил.
Не чакам времената за вендета.
Преди да дойдат, всичко съм простил.
Не искам да затъвам в безразличия.
Не ща прегръдки от ръце във кал.
Във време, дето всеки знае всичко,
аз още себе си не съм познал. ...