Dec 18, 2007, 3:07 PM

Изкупен грях 

  Poetry » Other
790 0 20

Гледаш ме, либе, срещаш ме,

очи ми черни наблюдаваш.

Сега дома идваш, молиш ме...

Тук по-добре да не оставаш.

 

Откак по лани хвана гората

тежка болка нося във сърце,

мъка черна лежи на душата

и бледа сянка ми е на лице.

 

Непразна бях кога ти тръгна

аз да го кажа, тъй и не успях.

Лошо животът се преобърна,

от що, аз зная... Изкупвах грях.

 

Тежка плата за греха, що сторих,

остана празна майчина утроба.

Съдба злочеста дълго молих

и мене да прибере във гроба.

 

На друг орисана на младини,

аз избрах тебе да пристана...

Либе, тръгни си и не се върни.

Иди си.  Живот не ми остана....

 

(а)

(цикъл "Звуци от старата ракла")

18.12.2007г

© Анета Саманлиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??