Беше ден, изпълнен със светлина,
усещах аз онази силна топлина,
в твоите очи виждах своя свят,
ти беше най-сладкият ми опиат.
Ти, принцесо, ухаеше неустоимо сладко,
сякаш времето за мен спря, но за малко,
отдавах се на изкушението толкова наивно,
борих се срещу него, но то бе адски силно.
Защо сърцето ми избра точно теб, кажи ми,
прелестта ти го прониза тежко: "Сърце, прости ми",
и ти остави в него дълбока празнина,
бавно през нея изтича ми кръвта. ...