В косите си вплела житата
с два изумруда - очи -
плачеш - вече познала лъжата,
че обичана можеш да си...
Хайде, поплачи си - олеква -
щом в думите вярваш - боли.
И в сърцето навярно отеква
викът на разбитите твои мечти...
А кой ти бе казал, че може
любов да постигаш с любов?
Гледаш го с поглед тревожен,
а той за сцени на обич не е готов... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up