Видях едно плашило жалко,
на стол приседнало един ---
не гордо, в битка сред житата,
а крак прегънало преди
на птиците да се опълчи.
И тъй във двора си седи,
а времето дори да върне
безлично то ще отлети.
Бездарно чучело и грозно,
оставено до селски плет,
обрасло цялото във троскот ---
човек с изкуствен интелект..! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up