Да се усмихнеш, когато мисля, че съм жалка,
да ме опровергаеш и да ме накараш да се чувствам малка,
да си до мен, когато животът ме притиска
и да ми дадеш това, което ми се иска...
Да ме наречеш за втори път вълшебница
и пак в ръцете ти да бъда пленница...
Да бъдеш мойто вдъхновение,
посрещайки душата ми с презрение...
И пак на сутринта да тръгнеш,
но този път
във истинската си любов да се загърнеш...