Откривам се във сянката си вечно,
сгушена на топло в тъмнината...
Родих те снощи, беше твърде късно,
за да те повия във отплата...
Вдишвам те с надеждата си сутрин -
галиш сетивата нежно,
криещ в пазвата свенливо
своята вселена-вечност...
Търся те във мислите си вечер,
щом притихна умотрена...
Родена за едно изкуство -
да те търся..., да не те намеря...