Тъжна и ранима е душата на поета,
той рисува с красотата на своята тъга
и любовта му насила заради изкуството отнета. Поетът е удавник, търсещ неподадена ръка.
Той плаче със стихове за всяка страдаща душа
и като капещите сълзи ,
се подреждат думите по белите листа.
Сякаш той тъжал е с теб за всяка обич бивша. Сякаш и него го е боляло на същите места.
Тъмна, мрачна е душата на поета
и носи свойто тежко бреме - да превърне в цвете потъпкания стрък от болка и с утеха
да топли нечия душа в това студено време. МК