Изтръпнали от усещане
върховете на пръстите ми,
от страх да не ги променят,
едва докосват клавишите.
А в отговор - посрещане,
още по-нежно изпъстрено.
По кожните си гънки разлят,
готов съм за влажно вдишване
на дръзкото предусещане.
С дъха на откъслeчни теми,
от кадри в семпли и цвят,
едно са в различието свише.
Себе отдадено превеждане
между струните, подредени
в оргазъма на тона свят,
роден от танца на Висшите.
Те в несъвместимо смесване
са от разпръснатостта ми
и без нужда да се оценят,
оставят се да ги опишете.
© Алекс Василев All rights reserved.