Тези лъжи и любов зад гърба ми 

не болят тъй, както на мен ми се иска.

Те са красиви, но само на думи,

с тях нямаше как да съм щастлива.

Цялата злоба и завист зад мене

само ме кара да се усмихвам.

Не че ме мразят, но в минало време

исках да бъда от всички различна.

Тази картинка, която описвам 

без бои, само с думи измислени,

мога да я изстрадам и да я забравям,

само душата ми да беше чиста...

Всичките вие сте много фалшиви,

живеете сякаш в измислена приказка,

обичате, мразите, всичко е криво

и после представите някак размиват се.

А аз какво да направя- свършено вече,

разочарованието даже предвкусвам...

И по-добре се пазете далече,

това е изкуството да бъдеш изкуствен.