blue28 (Ая)
11 21
Dec 13, 2012, 11:12 AM

Изкуството да липсваш 

  Poetry
931 0 5

Усмихвам се – усмивката ми нищичко не значи.

Поглеждам – с празнота  е пълен моят взор.

Досущ съм като всички минувачи,

заключила се в собствен мой затвор.

 

Старая се отчаяно да си приличам

(на петнайсет съм и важно е това);

шепнешком „из-гу-бе-на“ си сричам,

да не би да се забравя – затова.

 

Като другите е трудно да живея,

изгубила дълбочината на небето си,

но сега – в замяна - пък владея

изкуството да липсваш сам на себе си.

© Ая All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Вълнуващо!
  • Да липсващ сам на себе си - стъпало първо е
    от вечната житейска философия.
    Животът ни е непрестанно търсене,
    а липсата на липса е утопия...

    Аплодисменти и от мен!
  • И аз те поздравявам!
    Не се отказвай да пишеш - имаш 'зрънце' - дай му шанс да расте!
  • Съгласих се напълно с Рада - удивителен талант и какви прозрения само! Има какво да научат от теб...
  • Хареса ми много!За едно малко момиче казваш страхотни неща и пишеш по–добре от много в този сайт!
Random works
: ??:??