liusito (Людмила Стоянова)
56 94
Aug 13, 2009, 7:46 PM

Излез 

  Poetry » Love
1338 0 4

Сърцето ми е свещ горяща,

а пламъкът си ти,

недей със поглед ме изпраща,

а жаден ме грабни.

 

Излез от ледената кожа

и в моята ела,

със кой ли да се обзаложа,

че можеш и това...

 

Че времето за миг изчезва,

когато сме сами,

че болката се стапя бързо,

а вятърът шепти...

 

Излез от тъмната си стая

и в моята ела,

за слънцето не ща да зная -

във нея си звезда...

 

© Людмила Стоянова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??