Oct 27, 2015, 9:10 PM

Излез... 

  Poetry
400 0 1

 

 

 

Разговаряш сама със себе си

вглъбена във душата си

и като насън унесена,

безтегловна, търсиш същността си ...

 

А прелита тихо времето,

което определено бе за двама

в единствен миг от безвремието,

миг, който се не повтаря ...

 

Излез, излез от самотата си,

улови мига с очите си,

пърхат край теб с крилата си

души, чакащи пречистване ...

 

 

 

 

 

© Валдемар All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря за вниманието, приятели! Поздрави от мен!
Random works
: ??:??