Кой ви каза,че вече сме стари,
че излишни сме тук и сега!
Май ви пречим! А? Хайде шамáри!
Позабравихте някой неща.
Как ви бършехме мокрото дупе
и повивахме в три пеленѝ.
От безсъние нямахме празник,
празник беше да склóпим очи.
Как боляхме с вашите болки,
как ви милвахме чак до зори...
Ний стареехме - вие растяхте...
А сега сме излишни! Нали!