Oct 16, 2016, 2:14 PM
Излишните
Май станахме излишни
на този свят прастар.
Със грижите си лишни,
с раздрания хастар.
Миражи са мечтите
и расне ни страхът.
Не виждат ни очите
и гасне ни духът.
Напускаме страната
и в чужди брегове,
си търсим там храната
по тънки ледове.
Надеждата се гуши
във свитите гърди.
Но мозъкът ни пуши,
а нервът се втвърди.
И бръчките покриват
навъсени чела.
В съня ни се разкриват
несбъднати дела...
© Никола Апостолов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
и расне ни страхът.
Не виждат ни очите
и гасне ни духът."
Духът никога не бива да угасва, но за съжаление е често срещано явление!
Пожелавам ти, по-малко грижи и никога да не ти се налага да се чувстваш излишен, Никола!