Щом затворих вратата, тогава
аз потънах във блато от страх
и какво ли, какво ми остава,
щом се върна отново при тях.
Този дух, този пясъчен спомен,
облада ме и после се скри
като миг, като звук монотонен,
като дъжд от блажени искри.
Дълго чаках отново да мога
да се върна към него с любов,
обладана от гняв и тревога,
аз намерих си нов. ...