Aug 6, 2008, 10:15 AM

Излизат на "мегдана" Самодиви... 

  Poetry
1077 0 29

* * *


Дъски сковани в портата изгнила,

порутен камънак сред сухи тръни,

пътеката в тревата се е свила

с засъхналите стъпки от... налъми.

А слънце грее - сливата на двора

презряла е и рони плодове...

Невиждала отдавна живи хора,

плодовете кой да прибере?...

Вятърът просвирва през дуварите,

греди напукани скриптят...

Не тича никой край чинарите

или влюбени под тях да полежат...

Слънцето припича - топли!

Мараня! Ни звук, ни глас...

Поточето разнася тихи вопли,

едва ли спомня си за... нас.

Отдавна мъртво - старо село...

Градено е от "наш'те прАдедИ".

И само бръчки в морното ми чЕло,

издават, че душата ми кърви...

 

Ляга мракът...

И... Тихо е!...

Излизат на "мегдана",

Самодиви...


* * *

 

 Клип: http://www.vbox7.com/play:fd4903de

 


© Валентин Желязков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??