И въпреки всичко продължава живота ни,
притиснат в клетката на излъгани полюси
отдавна предадени от страх да не изгубим
посоката – туптяща е болката от думи –
напразно изказани и потънали във забрава.
Затова днес ще пиша за истинските хора...
отдавна поели по прашния път на съдбата си,
те смело се изправят и тръгват дори срещу вятъра
и все така пазят надеждата светла в сърцата си.
Затова ви моля...! Да не се пречупвате – когато
в капан ви поставят... а смело на глас изречете
своята истина тогава може би ще отсеем страхът ...