Dec 14, 2005, 9:50 PM

Измама 

  Poetry
682 0 0

“Измама”

    Измами ме без жал и си замина,

остави сама със любовта,

измами ме защо, кажи ми?!

Нима заслужих аз това?!

Зарових в сърцето дълбоко,

моята силна любов,

исках те толкова много,

но ти не ме искаш в твоя живот.

           

Споменът се даваше мира,

            и аз чаках дълго свойта мечта,

            вярвах в нея, макар, че умира,

            със всеки ден по частица една.

           

 Мечтата вече я няма,

тя си отиде, умря,

помня още твоята измяна,

помня още и любовта.

© Сиска Георгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??