Защо това чувство никога не отминава?
Защо раната в сърцето все по-дълбока става?
Защо се мъча аз между живота и смъртта?
Защо се чувствам сякаш съм затворена в капан?
Не в капан - във плен попаднах -
в плен съм аз на любовта...
Ти омая ме, превзе ума ми,
ти показа ми какво е всъщност нежността...
Всяка твоя дума бе измама,
всяка нежност - удар в гърба!
Любовта ти превърна в отворена рана,
зееща дълго... дълго след това...