Jun 5, 2009, 12:02 PM

Измама 

  Poetry
841 0 4
В трънака расъл див, на воля,
ти спираш поглед оскърбен.
Животът сраснал е с неволи,
а дух и плът са в жалък плен.
Ръце, от нежност изтъкани,
протягаш ти със жаден зов.
В нощта на дръзките измами
прокрадва се дори любов.
Но дъжд размазва кал и пяна
и тръпне сводът ослепял.
Нощта ще падне, изтъкана
от нова мъка и печал. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Миланов Шопов All rights reserved.

Random works
: ??:??