Nov 6, 2008, 11:13 AM

Измамена 

  Poetry
771 0 5
Защо си целият една измама,
прикрита в миловидно личице,
защо си само външност,
прикрита в ледено сърце?

Нима не можеш ти да обичаш
и да даваш по-малко топлина,
нима не можеш ти да страдаш -
кажи ми, моля те, сега?

Ти идваш си и си отиваш,
надежди след себе си оставяш...
мираж или реалност си, кажи,
но, моля ти се, не мълчи?

Защо накара ме аз да повярвам,
че всичко в живота си ми ти,
че ти си всичко хубаво и лошо
и никой не ще може да те замени?

Играеш ролята си ти перфектно,
с маска на лицето си сега,
а под нея, сигурна съм вече,
че се крие твоята изгубена душа.

Но нека дойде ден на разум
и за мене да си спомниш ти,
да усетиш какво си имал
и как изгубил си го в бездна ти!

© Калина Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Защо си целият една измама....много е хубаво...
  • Много хубав стих,Калина!Дано дойде този ден на разум!
    Пожелавам ти щастие!
  • Винаги оценяваме какво сме имали, когато го изгубим. Дано са по-малко загубените неща в живота ни. Поздрав!
  • "Но нека дойде ден на разум
    и за мене да си спомниш ти,
    да усетиш какво си имал
    и как изгубил си го в бездна ти!"

    Тогава ще се сети и ще го заболи,
    но ще бъде много късно.
    Дано ти да откриеш човека, който ще те оцени и който няма да се крие зад маска! Поздрав за хубавия, но доста тъжен стих!
    УСМИХНИ СЕ!
  • Харесва ми!За жалост, всеки човек се е чувствал така... но е хубаво, когато запазим достойнство!А деня на разума винаги идва мила!Поздрав за добрия стих!
Random works
: ??:??