Розата бяла на този свят е родена,
за да дарява на земята красота.
Но мислил ли е някой, че е тя влюбена,
и чезне, гасне по една мечта.
В живота си кратък - дните не броят се,
от пъпчица малка в цвете превърна се в този свят тъжен.
Живееше в лехичка, с маргаритки дружеше
и със тях за неща наивни си шептеше.
Докато във ден един съдбовен
покрай нея мина момък -
и засия на розичката сърчицето,
душата й засвети в пламък. ...