Измислен детски блян...

Dec 3, 2007, 10:13 AM

Poetry » Other

758 0 26

Когато във самотни вечери
замръквам с чаша във ръка,
заглеждам се в живота земен,
понякога обзема ме тъга.
Не съм аз никаква светица.
А как копнях като дете
животът ми да мине свято
и с чиста обич да тъче
пътеки златни и омайни
към лунни изгреви, мечти
да възнесе от звездопади,
с дъгата пъстра да лети. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Измислен детски блян...

Want to read more?

Random works