Nov 26, 2009, 12:56 AM

Измислена битка 

  Poetry » Love
743 0 5
Сега си мисля, че водех
измислена битка със себе си,
по горещите въглени ходех,
изгарях си старите белези…
Отвикнах от твоето тяло
и гледки от димни завеси,
не си ли жената във бяло,
която света ми разтресе…
Била ли си вечна, кажи ми,
защото не мога да дишам -
дъхът ми е стегнат от рими,
а чувствата вече са киша…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Георгиев All rights reserved.

Random works
: ??:??