Сега си мисля, че водех
измислена битка със себе си,
по горещите въглени ходех,
изгарях си старите белези…
Отвикнах от твоето тяло
и гледки от димни завеси,
не си ли жената във бяло,
която света ми разтресе…
Била ли си вечна, кажи ми,
защото не мога да дишам -
дъхът ми е стегнат от рими,
а чувствата вече са киша…
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up