Измисли ме, когато тъжиш
и частица от теб ме потърси...
В хоризонта, когато се взреш -
нарисувай ме там със дъха си.
Измисли ме в най-цветния сън.
В свойте мъжки копнежи извай ме.
Събери в нежноликия ден
всички щрихи, с които се раждам.
Измисли ме, каквато съм аз -
плаха странница, спряла на прага.
Със душа на дете и сърна...
Пропусни ме в съня ти да вляза...