За всички пропилени дни,
за празните надежди,
за сънищата без мечти,
за гарите без спирки,
за лудостта и любовта,
за болката в сърцето,
за всяка дума под дъжда,
изгубена в морето…
За всичко вече ти простих,
но няма път обратно
и чашата докрай изпих,
и счупих я навярно. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up