Босонога прекосих пустините,
ветрове - на глътки ги отпивах,
храних се от небесата - сините,
със звездите нощем се завивах...
полетяла, слънцето да стигна,
кърваво редях си стъпките
и до теб навреме да достигна
не броих в душата кръпките...
посребряло-мълчалива - ето ме,
дето световете преобърнах
и не те открих... ала детето ми
ме очаква, затова се върнах... ...