Може да те нямам, но те чувствам,
една различна, синкава реалност...
Измислям те. Мълчание съм. Пламвам.
Прогаряш ме. Превързвам се с бездомност.
И после облаците са червени.
Промушват се през иглено ушенце.
Пришивам спомените на обезглавеното,
изтръпнало в неслучване прегръщане.
И край на думите. Не мога да ги сбъдвам.
Душата се прежули от скиторене.
Измислям те. А всъщност това е „тръгвам”.
Живея на небе, забравило крилете си. ...