Надбягвахме се в атмосферите
като типични дяволи с крила.
Със разни чудни същества
измисляхме хилядолетни правила.
А аз разливах се между търпението
на капките от ручеи с вода,
попивах призрачни видения
с тамянено усещане за красота.
Плисвам крясъци в лицето на зората,
която търси своите предци
и като мен обаче – непораснала –
зове се със невиждани очи. ...