Изморих се и друго не зная.
И вчера и днес не се усмихнах.
И денем и нощем само мечтая,
мечта си оставаш и вече свикнах.
Мечтая в своето лудо безсъние
от утре да спра за теб да копнея.
Изморих се от безкрайно бленуване,
но моето утре отново бе вчера...
Изморих се и сега го признавам...
за това ми остана мъничко сила.
Липсваш до болка, но силно вярвам,
че след мечтата и с болката се свиква.