slavimn (Славяна)
66 389
Dec 15, 2010, 8:23 PM

Измръзнала душа 

  Poetry » Love
586 0 3

                                  Няма нищо страшно в това, че понякога се 

                                  разинаваме с някого. Ако това беше Той, непременно

                                  щяхме да усетим и сърцето ни щеше да спре вместо

                                  нас...

 


Имам ли все още способността да обичам,

нима все още от любов имам нужда,

от толкова пропасти на пустиня приличам

и даже на себе си вече съм чужда.


       Ще има ли някога за мен изкупление,

       нищо, че нямам ужасен грях,

       ще си дам ли сама опрощение,

       или ще си кажа: "Напразно живях!"


Защото без нея е празен живота,

без любов е вечна смъртта,

защото нали онова е доброто,

което докосва с обич света.


       Къде ли е скрита половината

       от моята измръзнала душа,

       къде ли ме чака,  милата,

       нали и тя е до болка сама.


Дълго ли ще търсим посоките,

като нямаме и двете компас,

понякога даже се крият звездите

и се гледаме с мрака в анфас.


       Дали някога близо били сме,

       макар да не вярвам в това,

       нали ще усети пулса ни -

       или нея аз, или мен ще познае тя.


Сега вече зная, че мога да обичам

и все още от любов имам нужда,

сега вече зная - на лотос приличам

и никак не съм на себе си чужда.

© Славяна All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря момичета, за съпричастността и коментарите!
  • Любимата ми тема, поднесена по един фин начин...Разкош! Позравления!
  • всички имаме нужда от любов, но защо, по дяволите, при някои тя изобщо не се спира? ..просто отминава, а ти дори не разбрала колко близко е била тя, продължаваш да я търсиш..
Random works
: ??:??