Във тази измълчана красота
намирам смисълът на битието,
светът е временен, а вечността
е някъде далече над небето.
Не виждам смисъл да не сме добри,
защото всичко после си отива
и продължава в другите черти,
които на Земята са невидими.
Прашинките се бият за върха,
а Бог с един замах отнема всичко.
И ни застига в мигове страха.
Но всъщност нещо случва се магично... ...