Предполагам, била е разкаяна
и до смърт по-красива от мене.
Порцеланова някак, изваяна,
неподвластна на земното време.
Предполагам, дошла е в живота ти,
с аромат на липи, с нощна влага.
Предполагам, била е самотна
пред греховната лайсна на прага.
И си чувствал ръката й в мрака
все във същата призрачна стая,
във която сънувам понякога
неизбежната близост на края. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up