Ела. Седни до мен. Недей да плачеш.
Сега са вече други времена.
Годините ни станаха палачи -
посякоха ни с хлад и рутина.
Да, сбърках много. Помниш. И пред тебе...
аз нямах как и дума да река.
Бях изкушен. Човек съм. Страшно земен.
Изневерих ти. Как да отрека?!
И щастието си събра багажа.
Разхвърля мисли, думи, истини.
Таксито изръмжа върху паважа,
а аз нарамих всички спомени... ...