Студ и мрак... всичко е потънало в тихата
и призрачна мъгла, а аз какво търся?!
Черни перелини са се спуснали над града
и като паяци отровни убиват в мен страстта.
Хладна нежност усещам в близост...
онази нежност до болка позната,
опирам се до бука... сърцето ми
плаче гръмоломно... по теб, любов моя!
Изгубвам се в незнайни силуети...
из тази тиха нощ... пълна с магия.
Поглеждам луната тъй ярко сребриста,
дебнеща всички нас. ...