daniel95 (Даниел Давидов)
3 4
Dec 9, 2011, 9:44 AM

Изпепелен... 

  Poetry » Love
905 0 4

Студ и мрак... всичко е потънало в тихата

и призрачна мъгла, а аз какво търся?!

Черни перелини са се спуснали над града

и като паяци отровни убиват в мен страстта.

 

 

Хладна нежност усещам в близост...
онази нежност до болка позната,
опирам се до бука... сърцето ми

плаче гръмоломно... по теб, любов моя!

 

 

Изгубвам се в незнайни силуети...
из тази тиха нощ... пълна с магия.

Поглеждам луната тъй ярко сребриста,

дебнеща всички нас.

 

 

Спомени нахлуват в главата ми,

объркват ме... подлудяват ме.

Въздишка... една две - и нежно

падам на снега, обсипан с

безброй крехки сърца.

 

 

Обичам те... всичко е тук,

запечатано в душата

ми... до болка силно познато.

Няма я онази обич и закрила у теб

и с наведено лице си отивам

от призрачната бездна.

© Даниел Давидов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??