Изпепелена любов
Сърцата ни са сгушени и свити -
докоснати от пурпурна сълза,
нестихващият тропот на копита
и днес изпраща своята стрела...
Конете на тъгата ни убиха
и стъпкаха туптяща любовта,
остават спомени размити
в огнището, край пепелта...
Обяздихме горчивата си болка,
мечтите си заключихме с юзди,
препуска времето, а още колко
ще цвилят жално нашите души...
Сърцата ни са пусти и бездомни -
стареещи конюшни самота,
нестихващият тропот на копита
отново праща своята стрела...
© Радосвета Петрова All rights reserved.