Изпепеляващи очи
В очите ти лунният блясък гори озарен,
сякаш в погледа син ти си сбрал небесата,
сякаш си ангел, от белия облак свален,
със заръка да сееш любов по земята.
С искрици ме палиш, щом в тебе се вгледам,
щом мисъл за теб с криле ме докосва,
непрестанно нашепвам твоето име,
което с клеймо незаличимо устните мои жигосва.
В моята гръд ти разпалваш жарава
и изгарям безследно в огъня син,
само пепел след мене остава ...