На Дъното е тъмно и боли.
Косите са отрязани на вярата.
Окапали са мислите.Тежи
недоразцъфналата, недопята младост.
В пороя на тъгата се топят
предчувствия и закъснели истини.
Изписах всичко?.. А на кръстопът
са "волята свободна" и Написаното.
Защо по-силна си от мен съдба,
а имам още толкоз много сили?
Знам, че сгреших, че себе си не бях
и че на себе си аз не простих...
На Дъното пак се прегръщат тихо
последните обрулени желания.
И само ти - недонаписан стих
подаваш ми ръка, да се изправя...
© Веселка Стойнева All rights reserved.