Изплаках си сълзите – всичките.
Душа не ми остана вече!
Как може толкова да си приличате,
а всъщност толкова да сте далече?!
Сърцето ми до болка е разкъсано
от мисълта, че пак не се разбирате...
Във него кръпките прокъсани
как трябва да ги замаскирате?
Не може! Даже и да искате!
То не е нещо лесно подменяемо.
Ти си ми брат, но той пък син ми е,
кого ще избера, е разбираемо. ...