Изплакано
Опиши ми душата, сърце.
Нареди най-красивите думи,
като в песен на волно врабче,
припомни всички спомени в рими.
Разкажи за крайморския бряг,
в който босо момиченце тичах,
за мечтите ми детски и как
в цветни книжки аз приказки сричах.
Припомни за любовния блян,
за най-чистите първи целувки.
Как отдадох те тебе, без свян,
на човека любим, без преструвки.
А после, сърце... продължи
по пътеките зрели за двама,
за децата - от радост сълзи,
рожби свидни, за тате и мама.
И стигни до жестокия миг,
в който ти ужасено в бездумие
спря да биеш, а после със вик
изкрещя: "Боже, що за безумие
да отнемеш от майка дете,
да разкъсаш плътта на парчета..."
Отпиши ми душата, сърце,
или в ритъм изплаквай я, клета!
© Таня Мезева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
100 x 6,00!
-
Поклон пред мъката и прекрасния стих!
-
Таня, даже и Ботев го е казал:
"...Бог не наказва, когото мрази!"
Разбирам болката ти, но Бог наистина ни обича!
Бъди силна! -
Изключително силно стихотворение!Поздравление, Таня!
Живейю с болката!Тя облагородява!Лека вечер! -
!
-
Благодаря за невероятната подкрепа!
-
Онемях! Страхотен, силен стих!
-
Разплаках се...
Разтърсващ стих, също като болката изплакана в него...
Продължавай да я изливаш в стихове, може би няма да ти олекне, но поне ще я претвориш в нещо красиво... -
Таня, подкрепям те с цялото си сърце.Трябва да обикнеш болката, тя ще ти се реваншира.Вярвам!Смъртта е част от живота и трябва да я уважаваме.Изключително силен и разтърсващ стих!
-
Това се моля, Ради! Бог да ми помогне и да се науча да живея с болката!
-
Пиши,Таня,пиши!Не,че болката ти ще си отиде,но ще свикнеш да живееш с нея...
-
Една история човешка...
Живот ли бе да го опишеш!!!
Жестоко и сърцераздирателно!!! -
Леле! Нямам думи...Много е добро, много!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
